Кога възниква задължение за българско юридическо лице да плати осигуровките при хонорар на физическо лице, осигурено в друга страна - членка на ЕС? | РААБЕ Експерт

Кога възниква задължение за българско юридическо лице да плати осигуровките при хонорар на физическо лице, осигурено в друга страна - членка на ЕС?

Кога възниква задължение за българско юридическо лице да плати осигуровките при хонорар на физическо лице, осигурено в друга страна - членка на ЕС?
Въпрос: 

Физическо лице е сключило граждански договор с българско юридическо лице ЕООД за извършване на консултантски услуги на същото .Физическото лице живее и се осигурява в друга страна - членка на ЕС.

През месец 12.2015 год. българското юридическо лице начислява разход за хонорар по граждански договор, но не го изплаща. Има ли задължение юридическото лице да начисли осигуровки на това физическо лице за доходите по гражданския договор поради факта, че то се осигурява в друга държава - членка на ЕС и в тази връзка кога възниква задължението на българското юридическо лице да плати осигуровките: при начисляването на задължението за хонорара или при неговото изплащане?

Отговор: 

След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

„Определяне на приложимото законодателство“ е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). В конкретния случай, въпреки че най-вероятно лицето не пресича границите на държави-членки е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че предприятието възложител е установено на територията на държава-членка на ЕС (България), различна от държавата-членка, в която ще се полага труда.

Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004). В хипотезата на основното правило (законодателството на държавата по трудова заетост), компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е приложимо, не издава удостоверение за приложимото законодателство.

В случай, че лицето работи единствено на територията на друга държава-членка, за установеното в България предприятие е възможно да възникнат задължения по законодателството на въпросната друга държава-членка, в зависимост от спецификата на нейното законодателство. Това е така, защото работодателите/възложителите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава-членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава–членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Тези работодатели/възложители могат да се договорят с лицето, за което се прилага законодателството на съответната друга държава-членка, да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването (основание чл. 21(2) от Регламент (ЕО) № 987/2009). Осигурителят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето. Въпреки това, тази договореност не освобождава осигурителя от отговорност в случай, че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава.

Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство. Повече информация в това отношение може да се получи от компетентната институция на съответната друга държава-членка.

Сподели тази статия: 
Категория новини: 
Персонал и осигуряване
Таг новини: 
физически лицаосигурителни вноски
Go to top