Немско дружество планира да назначи на трудов договор лице, което има двойно гражданство – българско и немско. Бъдещият служител живее в България и центърът на жизнените му интереси е в България. Съгласно трудовия договор местоработата е в България. Работодателят /немското дружество/ няма да образува място на стопанска дейност, тъй като служителят ще осъществява единствено контролни функции, няма да има право да сключва договори или да осъществява стопанска дейност. През първите 4 месеца след назначаването си служителят ще е на обучение в Германия.
Къде служителят ще подлежи на данъчно облагане?
Определящо значение за данъчното облагане на физическите лица, според българското данъчно законодателство и в частност Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), има дефинирането им като местни или като чуждестранни за данъчни цели. По смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на неговото гражданство, е лице:
В конкретния случай вероятно става въпрос за местно на България физическо лице, доколкото не сте посочили факти, определящи го като чуждестранно за целите на ЗДДФЛ. Следователно, според разпоредбите на ЗДДФЛ това лице е носител на задължението за данъци и за доходи, придобити от източник в чужбина (вкл. от Германия). От друга страна, съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай приложима е СИДДО между Република България и Федерална република Германия. Предвид разпоредбите, съдържащи се в Спогодбата, правилни са разсъжденията Ви че доходите за труда, положен в Германия, следва да бъдат облагани в тази държава. Имайте предвид, обаче, че това данъчно третиране е валидно само в случай, че работодателят (немското дружество) не е формирал място на стопанска дейност в Република България.
В случай, че немското дружество не е формирало място на стопанска дейност в България, то не може да се определи като работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ и съответно няма задължението да определя, удържа и внася авансово данък за доходите на лицето, подлежащи на облагане като доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ. В този случай задължението за облагане и деклариране на придобитите доходи е на физическото лице, като правното основание е в разпоредбите на чл. 50 и чл. 52 от ЗДДФЛ. В декларацията се описват и доходите, за които е приложена СИДДО, като на основание чл. 50, ал. 6 от ЗДДФЛ, тъй като прилагания по спогодбата метод е „освобождаване с прогресия“, местното физическо лице може да не представя удостоверение за размера на внесения данък в Германия.
Select the newsletter(s) to which you want to subscribe or unsubscribe.