Задължителното застраховане на бюджетните предприятия

Задължително сключване на застраховки е предвидено в редица закони, като например:

• Закона за горите (чл. 192 и 201),
• Закона за защитените територии (чл. 71),
• Закона за измерванията (чл. 80),
• Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (чл. 24, ал. 3),
• Закона за МВР (чл. 184),
• Закона за митниците (чл. 15, ал. 1, т. 6),
• Закона за Националната агенция за приходите (чл. 15),
• Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (чл. 223),
• Закона за Сметната палата (чл. 37),
• Закона за съдебната власт (чл. 224, ал. 2),
• Закона за техническите изисквания към продуктите (чл. 30ж, ал. 2),
• Закона за хазарта (чл. 16, ал. 4),
• Закона за чистотата на атмосферния въздух (чл. 30б, ал. 1, т. 11).

Задължителното застраховане по отношение на бюджетните предприятия, може да се разглежда в две насоки:

В горепосочените случаи, поради наличието на фактори водещи до по-висока степен на риск за здравето и живота на съответните служители/работници в различни бюджетни предприятия, законодателят е предвидил задължително застраховане.

Бюджетното предприятие, чиято дейност се регулира от съответния посочен по-горе нормативен акт има задължението да осигури сключването на застраховки „Злополука“ и/или „Живот“ за своите работници/служители.

Задължително застраховане на имущество е предвидено в:

• Закона за държавната собственост (чл. 12) и
• Закона за общинската собственост (чл. 9).

Касае се за задължително застраховане на застроени имоти – публична държавна (съответно публична общинска) собственост.

Необходимите средства за заплащане на застрахователните вноски (премии) се предвиждат по бюджетите на съответните органи на държавната и общинската власт.

В Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост се определят рисковете, срещу които се застраховат имотите – публична държавна собственост, като не се допуска самоучастие при задължителното застраховане на имотите срещу тези рискове. Характерно специално за застраховането на общинските застроени имоти е, че те задължително се застраховат, включително и срещу природни бедствия и земетресения.

Общинският съвет определя имотите – частна общинска собственост, които подлежат на задължително застраховане. Кметът на общината определя вещите – общинска собственост, които подлежат на задължително застраховане.

Застрахователните вноски се предвиждат по бюджетите на общината или на съответните организации и юридически лица на бюджетна издръжка, на които съответните имоти и вещи са предоставени за управление.

В Закона за общинската собственост е предвидено, че не се допуска самоучастие при задължителното застраховане на имотите срещу рисковете „природни бедствия“ и „земетресение“.